В навечерието на Нова година непрекъснато (по традиция) попадам на публикации на тема „обещания за новата година“, в които хората си поставят краткосрочни цели, честичко нереалистични, често по-скоро мечтания (в което всъщност няма нищо лошо), израз на надеждата за един по-добър живот за себе си и техните близки. Никога не съм си правила подобен списък, но тази година като че ли имам повече сили да мечтая и реших да запиша най-важното, което бих искала да изпълня за себе си и семейството си през новата година.
Всичките ми надежди на този етап са свързани със семейството и с намаляване на отпадъците, които произвежда домакинството ни. Ограничавам се до 5 точки, които смятам, че са постижими в рамките на една календарна година.
- Да спечеля за каузата на многократните пелени поне едно семейство.
Когато споделям с познати и приятели за опита ми с многократните пелени, в повечето случаи те изразяват подкрепа, казват ми колко е похвално това, което правя, но в очите им чета, че те никога не биха последвали примера ми. Собствената ми майка ми каза, че ако зависи от нея, никога не би използвала многократни пелени при наличието на еднократни. Толкова сме погълнати от мисълта да си създаваме удобства, че удобството започва да побеждава всяка кауза. Пластмасата е превзела живота ни по чудовищен начин. Играчките на децата и всичките ни вещи са от пластмаса. Еднократността е цар в нашия живот и е онова, което ни влече надолу всеки ден. Когато някой ми каже, че точно неговият боклук няма да убие земята, винаги побеснявам, защото не е ли именно онова, което, умножено по няколко милиарда, именно убива земята?
- Да намалим количеството на храната, която изхвърляме.
Изхвърлянето на храна е почти неосъзнато движение. Закуската ти остава изядена наполовина – баааам в кофата. Имате празник, или идва Коледа и готвите като за последно – само че ви остава поне 1/3 от храната, с която сте се запасили. Имам чувството, че по празниците умираме от страх да не останем гладни и сме склонни да купуваме неща, които е малко вероятно да консумираме.
А знаете ли, че почти половината от всички отпадъци на сметището са хранителни отпадъци?
Когато храната се изхвърля, в сметището поради отсъствието на кислород тя се разпада и произвежда метан – парников газ, който е 25 пъти по-силен от въглеродния диоксид при задържането на топлина в атмосферата.
Около една трета от земеделската земя по света се използва за производство на храна, която впоследствие не се яде. Поради това ресурсите като вода, гориво и торове, използвани за отглеждане на тази храна, се губят. (изт.: planetark.org)
Напоследък особено много мисля за оставащата храна и как да НЕ завърши в кофата – обикновено гледам да я разпределям правилно още при основните ни хранения, но има доволно количество остатъци и честно казано вече се изморих да дояждам и на практика да се храня извънредно, само за да не хвърля на боклука.
Едно от разумните решения, които намерих, е да си взимам порция за обяд в офиса – зимата е подходящ период да не си подавам много-много носа навън, а и колегите ми често си носят обяд.
Не знам дали знаете, или пък сте гледали вече, но британският готвач Джейми Оливър се бори срещу изхвърлянето на храна от години и помага на хората да рационализират пазаруването и храненето си. В една от любимите ми негови поредици Save with Jamie (освен книга, са заснети и телевизионни серии) той показва как да превръщаме остатъците от едно ядене в друго ястие и как да готвим с по-малко за цялото семейство по рационален начин. Опитвала съм някои от рецептите му за префасониране на печено месо и тези от тях, които се получиха, станаха много добри! Е, не всичко беше сполучливо, никак не ми се удава да въртя пелмени, например… Също така Джейми Оливър дава нелоши идеи за по-дългосрочно съхранение или рационално оползотворяване на храна, която нормално бихте изхвърлили. Например, когато ви останат зеленчуци, да ги правите на туршия; или когато ви увехнат свежите подправки, да ги изсушите и да ги превърнете в сушени подправки. Всичко това изглежда много дребно, относително лесно е, но въпреки това рядко го правим.
Пожелавам си през новата година да прилагам много повече рационализации на храненето в семейството, без да се налага да дояждам.
- Да започнем да събираме разделно отпадъците си.
Това не изглежда никак трудно за изпълнение и въпреки това го отлагам с години. Време е да сложа точка този път.
- Да опитам да използвам менструална чашка.
В духа на използването на многократни вместо еднократни пелени, искам да опитам да използвам многократни средства за лична женска хигиена. До момента успешно използвам многократни ежедневни превръзки и мога да кажа, че е лесно, удобно и приятно да ги използвам.
- Да купуваме по-малко вещи.
Искам да обявя война на вещите, чувствам се безсилна пред тях. Повечето от тях не са ни нужни и не оправдават покупката си с продължителността на използването. Наскоро четох някъде, че изкуствените елхи трябвало да се използват поне 20г., за да оправдае средствата за производството си. Но ние не искаме стари играчки, не искаме старомодни дрехи, не искаме вехти мебели. Ако е задължително да се разделим с тях, можем да ги накараме да живеят втори живот, като ги продадем или подарим на хора, които ги искат. Можем да превърнем старите си скъсани дрехи в кукли, или пък парцали и пак да ги използваме. Можем да се опитваме да проявяваме повече изобретателност в ежедневието си, като например да правим собственоръчно част от играчките за децата си – те не се нуждаят от тонове пластмаса, за да играят и да се развиват. Имам приятелка, която всяка година прави собственоръчно коледната си украса от естествени материали и сушени плодове. Голямата ми надежда е догодина аз да направя коледната ни украса заедно с дъщеря ми.
Вярвам, че в това има смисъл.
За пелените и хората 