Защо мразя играчките на дъщеря ми

Не ме разбирайте погрешно. Искам детето ми да играе и да се забавлява, да се чувства оценено и обгрижено, както заслужава да бъде всяко едно дете. Само че тоновете подаръци (в огромната си част – играчки) стигат до него напълно безконтролно, преди изобщо да успея да ги прегледам и поднеса. Когато преди 1г. се опитах сериозно да си поговоря с майка ми и да й обясня, че бих искала играчките и подаръците да се дават първо на мен, за да мога да преценя в кой момент и дали да ги дам на детето си, тя реагира много остро, разсърди се и заяви, че никога не е пречила на никого да прави жестове към децата й и се чувства обидена. Повече не отворих темата, за да не задълбочавам проблемите в и без друго крехката стабилност на отношенията ни, но с порастването на Белослава нейните играчки – онези розовите, светещите и пеещите, започват да изпълзяват от всяко ъгълче на дома ни и ни задушават в многоцветната си искряща симфония от блясък, звуци и светлини.

Black-design-separator

Днес е Коледа, а Белослава получи толкова много играчки, колкото 2-годишното й мозъче не може да осмисли. Дори не знае с коя да хване да играе, а те са ярки и мамещи, затова вниманието получава най-бляскавата и шумна движеща се кукла, която кара тротинетка и върви с дискотечна топка, разпръскваща хипнотизиращи светлинки. Детето е в транс, не приема и не предава, а единствено иска да гледа как куклата се върти на колелцата си, пее някаква безлична зациклила песничка и хвърля отблясъци с диско-топката си. Няма нужда да споменавам, че куклата си легна да спи доста рано тази вечер, изморена от обикалянето из къщата, но утешителното е, че останаха още много кукли и играчки.

Black-design-separator

Давам си сметка, че раздразнението ми се дължи основно на безсилието да наложа ограничение над притока на нови подаръци от нежелан вид, въпреки че винаги бих могла да се проявя като луда роднина/позната и да забраня на околните да подаряват каквото и да било на детето ми, но… както обикновено, тънкостта в човешките отношения е в постигането на баланс и всяка крайност ще го разруши. Едновременно с това се плаша и изпитвам тъга, защото си давам сметка, че ние и децата ни сме жалки жертви на всепоглъщащата консумация, която ни оставя гладни и бедни, но в транс от нейните светлинки.

 

Какво си пожелах за Коледа ли? Пожелах си едно.

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Change )

Google photo

You are commenting using your Google account. Log Out /  Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Change )

Connecting to %s