Конвенционални перилни препарати vs. еко-препарати. Устойчивост на продуктите. Greenwashing.

В последно време, или по-скоро, откакто се запознах с концепцията за пране на Clean Cloth Nappies отделям време да чета и да опитвам да осмилям цялостното въздействие на препаратите върху околната среда. Признавам си, че прекалено много детайли са ми още неясни, но имам и някои изненадващи прозрения. Отварям темата скоро след като публикувах статия за метода на пране на CCN и започнах да получавам информация по най-разнообразни канали за достатъчно добри еко-алтернативи на конвенционалните перилни препарати, които да облекчат моите мъки с явно неработещия прах на Бамбино Мио.

Този текст е израз на цялостното ми раздразнение към етикетите, които се поставят върху продуктите, както и към зеления маркетинг, който чрез самото си съществуване, автоматично допуска, че всичко без зелен етикет е вредно или неприродосъобразно. Ние като загрижени потребители започваме да търсим безнадеждно еко – био – чист етикет без вреда за околната среда и дотолкова се вглъбяваме в това търсене, че преставаме да разбираме какво купуваме, как работи то и за финал, преставаме да си задаваме релевантните въпроси – а как работи всичко това, което купуваме? На какво влияе едното и на какво влияе другото? Как моята покупка и избор на един или друг еко/конвенционален продукт помага/не помага да/не се случи едно или друго нещо за околната среда? Виждам ли по-голямата картинка, или е достатъчно да знам, че етикетът на препарата ми е био, за да не ме интересува от какво е направен или къде отива след като бъде употребен?

Имаме ли нужда съвестта ни да бъде облекчена от етикета „еко“, за да нямаме ангажимент да се интересуваме повече?

Еко ли е еко-то? Предвид контекста, в който е поставено разсъждението ми, а именно, използването на пелени за многократна употреба, бързам да споделя, че вече има анализ за цялостното въздействие на многократните пелени върху околната среда, сравнено с разградимите (компостируеми) пелени за еднократна употреба в доклад на ООН, който излезе през 2021г (https://www.lifecycleinitiative.org/library/single-use-nappies-and-their-alternatives/?fbclid=IwAR2NEtLfLucVCEQUiJmVORemH3vJi4cvywdFSkXIJTToajFXqTz0E9-OXcU) и той дава ясното мнение, че резултатите са променливи в зависимост от поведението на потребителите, както и че тези резултати са силно зависими от развитието на мрежата за рециклиране на региона, в който се употребяват. Това ще рече, че в силно развитите държави, в които има изградена мрежа за разделно събиране на биоразградими еднократни пелени, които целево отиват за обработване и компостиране в индустриални биологични компостери, еднократните пелени отнемат по-малко ресурс от многократните, за сметка на региони, в които няма изградена мрежа за разделно събиране и рециклиране на еднократни пелени. Разбира се, пред потребителя винаги стои дилемата за финансиране и спестяване на пари, или разточително потребяване на ресурси, така че във всеки един от моделите може да се намери смисъл. При равни финансови условия обаче, преимуществото се определя от развитието на региона и поведението на потребителя (дали ще бъде разточителен или не).

Та, да се върна на препаратите за пране. Сред дискусиите, поставяни във FB групата на химиците от Clean Cloth Nappies периодично се появяват и въпроси за въздействието на различни перилни препарати върху околната среда тъй като общността изначално предполага загрижени участници. Доста ми е трудно да осмислям отговорите, които дават, защото разбиват моята изначална потребителска логика, а тя е, че препаратите с натурални/разградими съставки по естествен път са по-щадящи за околната среда и имат по-малко въздействие. Само че не е много ясно или много просто това какво означава „екологичен“ перилен препарат.

Зависи как ще разглеждаме понятието „устойчивост“:

1) Къде се произвежда препаратът – въглеродни емисии за транспорт;

2) Какъв е източникът на суровините – дали произхожда от петрол или не (ако не, дали суровината се взема от среда, в която трябва да вирее, напр. палмово масло от Индонезия или Борнео)

3) Как се пречистват отпадъчните води и въздействието върху крайната среда и кой регулира това;

4) Опаковки;

Има няколко конкретни неща, които съдържат еко-препаратите в големи количества и които потребителите намират за напълно безвредни сами по себе си, но те не са безвредни за околната среда. Най-напред, течностите които се изливат в околната среда, трябва да са с по-ниско съдържание на натрий. Това не е важно за хората в градска среда, чиято вода след се обработва преди повторна употреба, но е важно за хората извън канализационната мрежа, които рециклират и оползотворяват повторно водата от битовите си нужди. Какво означава това? Че какъвто и препарат да използвате в градски условия – еко или не-еко, той отива в пречиствателна станция, откъдето излиза чиста питейна вода. Ако обаче вашето домакинство е извън мрежата и отходните води се оползотворяват, тогава си струва да се замислите какво и как използвате. Сивата вода (от мивката, пералнята и душа) може да се вкарва в почвата, но не и директно върху растителността. Еко-препаратите обикновено имат много високо съдържание на натрий, а натрият е вреден за почвите, тъй като увеличава солеността им. Всички продукти за пране съдържат натрий от различни източници, например содата за пране е натриев карбонат, а активната съставка в кислородната белина е натриев перкарбонат. Голямо НО! – водата от тоалетната и прането на многократни пелени обаче е „черна“ вода, не се преизползва за домакински нужди и подлежи на задължителна обработка. За градските чеда това означава, че дори и да перат с растителен препарат, това не носи никакви директни ползи за околната среда, тъй като тяхната вода се обработва в пречиствателна станция.

Такива са времената и нравите (И маркетинът!), че от всички страни сме облъчвани от посланията да бъдем екологични, да купуваме щадящи препарати, да имаме по-малък отпечатък. Разбира се, това е и моя собствена цел и надежда. Притеснението ми като потребител, обаче, са ужасяващите размери на т.нар. greenwashing кампании на разбиращи и неразбиращи производители. Greenwashing е кампания, чрез която даден продукт или бизнес се рекламират като екологично чисти, когато техните практики за устойчивост, снабдяване, верига на доставки, функционалност на продукта и край на живота изобщо не са устойчиви. Позволявам си надолу да приложа директен превод на някои от обясненията на админите от FB групата на Clean Cloth Nappies, към които храня огромно уважение заради факта, че боравят с разбиране и научна информация:

„Добавянето на термина Eco, Earth, Bio, Organic към име на компания или продукт, или добавяне на изображение на дърво към опаковката предполага, че продуктът е устойчив, но в много случаи не е, това е просто маркетингов инструмент. Да си „еко“ е новото черно, но много компании не са погледнали изобщо дали това, което продават, наистина намалява въздействието на потребителите върху околната среда.

Greenwashing-ът доминира във всички потребителски стоки и услуги.

Фантастична е инициативата за насърчаване на осведомеността относно минимизирането на пластмасата за еднократна употреба, но същевременно с това трябва да отбележим, че пластмасата изпълнява и своята важна роля, когато е вложена на правилното място. Какъв е смисълът да имате продукт от дърво, стъкло или метал, ако приложението му е неподходящо за употреба или бива заменено твърде бързо?

По-устойчиво ли е да има повърхностноактивни вещества на базата на палмово масло в перилен препарат, отколкото повърхностноактивни вещества, получени от петрол? В много ситуации палмовото масло причинява обезлесяване, унищожаване на естествени местообитания и допълнително застрашава видове, които вече са в списъка на застрашени от изчезване, като например суматранския носорог или орангутан.

Защо е по-добре да използвате сапунени ядки, след като те са напълно неефективни за премахване на замърсяванията от дрехите, в сравнение със стандартен перилен препарат от супермаркет?

Полиестерната/полиуретанова гъба ще отдели същото количество влакна, както и многократна кърпа от микрофибър.

Трябва ли вашите вещи да бъдат заменени от продукт, който е масово произвеждан евтино в чужбина, който ще се счупи или разгради бързо?

Следващия път, когато видите нещо с етикет „еко“, се запитайте дали наистина е така, започнете да мислите критично и си задавайте въпроси:

• Дали този продукт (и материалите, от които е направен) отговаря на очакваното приложение и на нуждите ви?

• Какъв е животът на продукта и какво знаете за материалите, от които е произведен?

• Може ли да се рециклира (кога и как) или ще отиде на сметището?

• Има ли алтернатива, която ще отговори по-добре на нуждите ви, която въздейства по-малко на околната среда?

• Как е направен или получен този продукт?

• Има ли прозрачност във веригата за доставки?

• Дали бизнесът просто не купува евтин продукт, добавяйки логото си към него, с цел печалба?

• Служи ли действително този оперативен бизнес модел за намаляване на въздействието върху околната среда?

Не се оставяйте на greenwashing-a. Не е нужно да сме перфектни, просто трябва да се стараем.

Еко-препаратите по подразбиране съдържат натурални и биоразградими съставки, това обаче не означава автоматично, че са по-екологични, тъй като производството на естествени съставки може да изисква по-голямо потребление на ресурси (може да изисква повече земя, вода, труд, обработка). Естествените съставки също трябва да се доставят и транспортират от цял свят, вместо да се правят на място или локално в лаборатория.

Съществуват и потенциални проблеми с проследяването, специфични за естествените съставки. Например препаратите на базата на кокос. Кокосовото масло е нерегулиран продукт, за разлика от палмовото масло, което може да бъде проследено и надеждно сертифицирано като етично произведено (или не).

Конвенционалните препарати могат да се използват ефективно дори при ниска температура за пестене на електроенергия и не изискват използването на бустери (за разлика от еко-препаратите), които – екологични или не – изискват повече ресурси и опаковки, продукти и транспорт.

Конвенционалните препарати могат да се предлагат и в опаковка без пластмаса.

Всички тези неща трябва да бъдат съобразени от потребителя (заедно с други важни условия като стойността на продукта и общия разход за пране, разбира се) и в крайна сметка нищо не може да бъде 100% перфектно.

Но по отношение на самия продукт, наистина не разбирам защо конвенционалните препарати се смятат за по-малко екологични от останалите, тъй като изглежда, че като цяло въздействието им върху околната среда е приблизително същото като това на еко-препаратите. За сметка на това се налага напълно конвенционалният Персил да слага изрично етикет, че съставките му са 98% разградими, но това не е защото производителят е направил продукта много по-различен, а защото съвременните перилни препарати в голямата си част всъщност не са особено опасни за околната среда, още повече когато преминават през пречиствателни станции, а и съществуват международни регулации за биоразградимост на препаратите (вж. Използвани изт точка 5). Не, не казвам че не се продават продукти с тежко вредна химия, например мега силните препарати за почистване на фурна, например. Но много по-голяма трагедия за екосистемите са човешките фекалии и индустриалните остатъци, които се изливат директно във водоизточниците, отколкото малко перилен препарат, който отдавна (от десетилетия) не съдържа фосфати и завишени количества сапуни, за сметка на това огромна част от производителите на еко-препарати базират своите маркетингови кампании на съдържанието на конвенционалната химия отпреди 30-40-50г. или на непотвърдени изследвания и човешки страхове. Това ако не е greenwashing, аз не знам кое е.

Оставям темата и мисълта си отворена за още информация, достоверни източници и осмисляне.

Използвани източници:

  1. https://cleanclothnappies.com/environmental-impact-laundry-products/?fbclid=IwAR0Z1WjPlRf58AXyLR3B7XCah7U4C4x80rMHX1XcVnNM7h1zWHJ86JWFFeU
  2. https://www.lifecycleinitiative.org/library/single-use-nappies-and-their-alternatives/?fbclid=IwAR2NEtLfLucVCEQUiJmVORemH3vJi4cvywdFSkXIJTToajFXqTz0E9-OXcU
  3. https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1878535210001498?fbclid=IwAR0WkcAx-ElH1lxcshe1Zj6GzxifsGg-hq7VJrxeKsN4rgb_tJ6Wm0fYeTw
  4. https://www.theguardian.com/environment/2021/nov/25/uk-water-firms-spilled-sewage-into-sea-bathing-waters-5517-times-in-past-year
  5. https://eur-lex.europa.eu/EN/legal-content/summary/safer-detergents-for-european-consumers.html
  6. https://waterquality.montana.edu/energy/cbm/background/soil-prop.html
Advertisement

Как се перат многократни пелени

Гигантска тема. Gamechanger за огромна част от семействата, които някога са опитвали употребата на многократни пелени, стопер и препъни-камък за повечето от тях.

Кое НЕ работи.

За мен прането е свързано с лични лутания и заблуди, които има всеки обикновен потребител. През времето, когато използвах пелени, стриктно следвах всички предписания и препоръки на „мамите“ от местната родителска общност и в резултат на това единствено упорството ми не ме отказа от употребата на пелените. Перях с еко-препарат – Бамбино мио (2-3 лъжички), слагах „дезинфектант“ Мио фреш или Nappy fresh при всяко пране, плакнех студено, перях на 40 градуса, стрипвах поне един път в месеца с накисване. Защото такива са препоръките – както на „мамите“, така и на производителите. Моите пелени воняха на умрели катерички след нощния сън (а и не само), детето ми се подсичаше непрекъснато и единствено редовното стрипване облекчаваше замалко тази мъка – и един Господ знае защо не се отказах и аз.

След приключването на периода на пелените се случи на едно изложение да вляза в контакт с Тиера Верде, които искаха да разберат дали техния препарат за пране е подходящ за многократни пелени – организирах няколко семейства за тестов период от няколко седмици и ги помолих да перат по начина, по който аз самата перях – според правилата. Препаратът за пране на Тиера Верде даде резултати близки до тези на Бамбино Мио, затова обявихме теста за успешен – но успех ли беше наистина? Една година по-късно поне едно от тестващите семейства се беше отказало от чисто новите си качествени пелени заради неуспешно премахване на петна и миризми – по всички правила на общността.

И това ли трябва да е съдбата на семействата, използващи многократни пелени? Тук-таме се появява по някоя бяла лястовица да каже „На мен това никога не ми се е случвало, защото на мен слънцето ми чисти всички петна, а вятърът проветрява всички миризми“. Но когато вие опитате от същото, не се получава, нали? Информацията от мрежата може да бъде изключително подвеждаща, особено когато потребителите пропускат да споменат, че използват единствено флат (еднослойни) пелени и периодично перат подложките си на 90 градуса, а вие оставате с впечатлението, че студената вода и био-препаратът вършат всичката работа.

А кое работи?

Правилното разбиране за процеса на пране стои в основата на успешното пране. През пролетта на 2021г. се запознах с метода и препоръките за пране и поддръжка на Clean Cloth Nappies и оттогава не преставам да уча нови неща. Кои са Clean Cloth Nappies? Група родители от Австралия, Нова Зеландия, Великобритания и САЩ, доброволно споделящи времето и опита си, които използват научен подход при почистването на пелените и дрехите си, а също така са прекарали безброй часове с различните си перални машини, за да разберат как работи и маханичната част. Основателката им, Анастасия Михайлов, която е химик и учен по околната среда, донесе безброй терзания в мислите ми и пречупи разбирането ми за устойчиво потребление и въздействие върху природата. Та какво казва тя? Прането е фин баланс между честотата на пране, температурата, количеството на използвания препарат, химичния състав на препарата и количеството пелени/дрехи в барабана на пералнята. Да, има значение какъв препарат ще използвате за резултатите, които искате да постигнете. Защо общо препоръчителната рутина за пране на CCN (Clean Cloth Nappies) е различна? Защото тя почива върху предотвратяването на образуването на амоняк и остатъци от замърсяване в тъканите. И, за разлика от всичко, което сте чели до момента или сте си предавали от майка на майка по групите за родители, е научно потвърдена.

Позволявам си малко по-долу да публикувам директен превод на част от статиите в уебсайта на CCN заради специфичната научна информация, от която имаме нужда да четем и разпространяваме на български език а източниците и изследванията, на които тя се позовава, стоят в края на всяка от стратиите на CCN. Безпрецедентен подход в общността на семействата, използващи многократни пелени.

Рутината за пране

Стъпка 1: Започнете с почистване на твърдите остатъци. Ако отмивате под чешмата, задължително изстискайте водата – това ще предотврати появата на амониева киселина в плата. След почистване оставете на съхранение.

Стъпка 2: Основен цикъл:

  • пране на всеки 2-3 дни (ако перете на 3+ ден, правете и междинно предварително изпиране)
  • температура 40-60 градуса,
  • с пълна доза от препарата за силно замърсено пране по инструкцията на опаковката,
  • на най-дългата програма (не по-кратка от 2ч.)
  • зареждане в барабана: между 2/3 и 3/4 мокри пелени, ако са сухи – тогава почти пълна;
  • Допълване с малки дрехи и кърпи (не по-големи от 60х60см)
  • Ако пералнята е по-голяма от 5кг, увеличаване на дозата с 1/4 за всеки кг (или според инструкциите на опаковката).
  • Пране с комерсиален препарат; (не е задължително да е бебешки, търсете да има поне 5-15% ПАВ (повърхностно активни вещества) и ензими, но не >5% ПАВ
  • Ако има повече наакани пелени, може да слагате допълнителна добавка-бустер за пране – Vanish (на прах, защото съдържа доп. ензими), Denk Mit Oxi Power- според дозировката на опаковката.
  • Нааканите пелени не се накисват. Ако след основно пране все още има следи, може да третирате със сапун за петна и да оставите за следващото основно пране.
  • Горната рутина не се отнася за вълнени кавъри.

Стъпка 3: Сушене. Най-добре оставете пелените да изсъхнат на въздух. Ако използвате сушилня, включете на ниска температура с програма за деликатни тъкани. Ако бамбуковите и конопените Ви пелени излязат леко влажни от сушилнята, оставете ги да се доизсушат на въздух, преди да ги приберете в шкафа. Горните гащички от полиестер и външната част на джобовете трябва да се сушат на открито.

Съхранение.

Възможно най-сухо: в кошница с дупки (това е най-проветривият вариант) или широк леген без капак. Не плакнете пелените си с чиста вода след употреба – водата ще ускори образуването на амоняк.

Какви са съществените разлики между общностните препоръки и рутината на CCN.

Доста са. А също така всички елементи имат значение и ако подходите творчески и прилагате само част от препоръките (обикновено тези, които намирате за най важни, но пренебрегвате останалите), това не означава, че следвате CCN и респективно резултатите ви няма да бъдат чудесни. Това не означава, че CCN не работи, напротив.

Препаратът за пране. Най-съществена разлика в препоръките се откриват относно препаратите, местната общност пере с еко, щадящи, бебешки, Бамбино мио, или Sano Maxima без ензими. Ето какво казват CCN: препаратът за пране трябва да съдържа ПАВ (повърхностноактивни вещества), които са онези елементи, които извършват самото почистване на тъканите. Те са задължителни за доброто изпиране, защото бебешките пелени са едно от най-мръсните неща, които някога ще се налага да перете – те са практически тоалетни, затова би било нелепо да перем такава мръсотия с „щадящо“ средство. Екипът на CCN тества най-различни перилни препарати и установява, че достатъчно за хигиеничното изпиране е концентрацията 5-15% ПАВ (а някои разфасовки съдържат дори 15-30%), но под 5% е прекалено малко. Кои препарати отговарят на тази препоръка? Голям брой широкодостъпни препарати във всеки един магазин за домашни потреби. Да, това означава да четете етикетите.

Защо ни е страх да перем с комерсиални препарати или такива, които не са препоръчани от общността или производителите? Страх ни е да не увредим пелените. Или да не увредим кожата на бебето. Парадоксално, но постигаме и двете, когато перем според общите указания за „щадящо пране“. Увреждаме пелените си, когато не ги доизпираме и в тях с месеци наред се наслоява амоняк, който многократно по-бързо разяжда тъканите. Предизвикваме раздразнения, подсичания и понякога рани на кожата на бебето си, недоизпирайки пелените. Неизпраният амоняк и неотмитите замърсявания (петна) разяждат и нанасят съвсем веществени поражения – върху тъканта и кожата. Да, понякога попадаме на много нискокачествени пелени, които се деламинират на температура 40 градуса при препоръка 30 градуса. Изхвърлете ги. Наистина. Те не заслужават да бъдат използвани за пелени. Ще ви задам един въпрос: кое ви е по-важно – пелените да са хигиенично чисти и кожата на бебето ви да е здрава, или да не повредите помощния си продукт? Аз бих казала, първото, и понякога това означава да не следвате препоръките на производителя.

Дозирането на препарата: Когато перях „по правилата“, слагах по 15-30 мл (лъжичка или 2) от праха за пране, който използвах. Сега вече знам, че всъщност трябва да използвам дозата за силно замърсено пране според инструкцията на опаковката, а това често пъти е 60-70-80 грама, според дозировката. Тя също така зависи и от вместимостта на барабана, което ще рече, че пералня от 5кг ще има нужда от различна доза препарат от пералня с капацитет 8кг.

Еко препарати, за чувствителна кожа и препарати на растителна основа: За съжаление, повечето еко препарати не съдържат почти никакви ПАВ, или до 5%, което ги прави негодни за хигиенично изпиране на пелените. Ако все пак решите да изпозлвате такъв, ще постигнете по-добри резултати на 60 градуса във всяка фаза на прането.

Какво е „дезинфектант“? Супер разпространен продукт в България. „Дезинфектантът“ Мио Фреш / Nappy Fresh/ Puer е добавка за пране, която ние всички използваме за „дезинфекция“, допълнително почивстване, бустер на перилния препарат, използвайки който успокояваме душата си, че ръсва онази съставка, която ще донесе хигиенично чистия елемент от прането. Всъщност, Мио Фреш по същество е основно натриев перкарбонат, безхлорна белина, добавка без ензими (т.е. без прекалено сериозно действие) и действително е само бустер за пране. Можете да го използвате за подсилване на ефекта на перилния си препарат, особено ако имате повече наакани пелени, но бъдете уверени, че той няма да дезинфекцира прането ви. Знаете ли, че натриевият перкарбонат всъщност може да го прави, но не и в пропорциите, в които го употребяваме? За да извърши реална дезинфекция, натривият перкарбонат трябва да бъде с концентрация 30-40% за литър, това означава около 10-20кг, а ние слагаме лъжичка-две за цяла пералня (60+ литра вода) и само си представете колко е делече това от резултата, който бихте искали да постигнете. Част от семействата използват и масло от чаено дърво – отново с цел дезинфекция, като капват 2-3 капки масло в барабана, понякога слагат в кофата за съхранение, или в мокрите кърпички. Това, което трябва да знаете, че 1. Есенциалните масла са ужасно, ужасно силни и не е безопасно да ги използвате в близост до бебето си, още повече да ги поставяте към кожата му; 2. Да, чаеното дърво притежава безспорни антисептични свойства, но трябва да имате много специфични познания по химия, за да сте в състояние да изчислите правилната му пропорция и да го използвате като дезинфектант – за сравнение, за дезинфекция ще ви трябва приблизително 4% разтвор, което за 1 пералня от около 60л вода се равнява на 2.5л масло – а в практиката на нашата общност ние използваме по 2-3 капки.

Ензимите са полезни за вашите пелени и е силно желателно да присъстват в състава на препарата, защото те спомагат ефективното разграждане на мазнините и протеините, а също така правят възможно тази ефективност да бъде постигната на по-ниска температура.

Оптически избелители: това са багрила, които се добавят в малки количества към повечето перилни продукти и са направяни така, че да остават върху тъканите. Те се разграждат от UV светлина или се отмиват при следващи измивания. Не са вредни за тъканите или човешкото здраве и се съдържат в почти всеки продукт за пране на пазара, включително тези, продавани за бебета. Няма нищо в химията на OB, което може да причини „натрупване“ или отблъскване в пелените ви. До 98% от ОВ, които пристигат в пречиствателната станция, се отстраняват по време на процеса на пречистване на водата.

Ароматизатори: понякога могат да предизвикат алергични реакции. Ако това се случи, сменете препарата с друг. Най-чудесно би било да не съдържа ароматозатори, но това рядко се случва на пазара.

Течен или на прах? Помня пълната си почуда когато ми зададоха този въпрос за първи път – беше на един семинар при Ива в Заедно и нямах представа каква е разликата – имаше предположения, че течният се разтваря по-добре във вода, а местните легенди говорят как течният не се отмивал от тъканите, затова трябва да е на прах, за да се разпространи по-равномерно и да не остава. Всички тези догадки са безкрайно далече от истината а тя е, че съставът на двете форми на препарат е различна и препоръката за единия или другия зависи от твърдостта на водата в населеното място. Прахообразните препарати съдържат допълнително добавени омекотители за вода, които напълно отсъстват при течните версии на препаратите. Разбира се, това не означава, че напр. в Пловдив не може да перете с течен, но трябва да знаете, че трябва значително да увеличите дозата – би трябвало да е  посочено на самата опаковка. А с прах ще ви се получи просто по-добре.

Колко често перем. Да, има значение кога пускаме пералнята, защото амонякът започва да се образува около 48 часа след напишкването. Това означава, че можем да пускаме основно пране на ден 2 без притеснения. Защо да перем на ден 2? За да съберем повече/достатъчно пелени, с които да до/запълним капацитета на барабана на пералнята и да постигнем баланса на триенето, което ни е необходимо. Ако не ви достига материал за пране, можете да допълвате с малки кърпи или бебешки дрехи – не, те няма да се изцапат, защото прането с добър препарат ще ги направи хигиенично чисти след приключване на основния цикъл на пране.

Зареждането на пералнята. В родителските групи често се препоръчва зареждане около половината от барабана на пералнята, а това е една от критичните точки за успеваемост на рутината на CCN. Ако пералнята не се напълни добре, ще се случат следното: препаратът за пране ще избухне във вихрушка от пяна, това ще редуцира триенето и пелените няма да се изперат напълно. Това няма да стане видимо веднага, но с времето ще започне да се усеща. Ако пералнята е прекалено пълна, тогава отново съществува риск да не се получи хубаво триене поради препълване на барабана – и отново резултатът ще бъде подобен. Къде е златната среда? Според CCN това е между 2/3 и ¾, когато пелените са чисто мокри (т.е. преминали са междинно машинно пране), или леко пълна, когато са сухи (или са били само напишкани). Как да разберем дали зареждането ни е добро и дали пяната е в необходимите/допустими количества? CCN са направили страничка с няколко видеа ето тук, за да ориентират потребителите кое бива и кое не бива.

Допускам, че в България гигантски перални машини от 9-10-11кг не са силно разпространени и често срещани, но до 7-8кг са относително разпространени. Ако не успявате да натрупате достатъчно пелени за уплътняване на пералнята за 2 дни, тогава CCN препоръчва да се прави кратко междинно пране – всеки ден на кратка програма 15-30-60 мин, с половината от дозата препарат за основно пране. При междинните пранета уплътняването на барабана не е от значение, защото целта е само грубото отмиване на урина и остатъци. След тази процедура оставяте мокрите полу-почистени пелени да чакат спокойно основото си пране без риск от образуване на амоняк.

Температурата на водата. Митовете и легендите за многократните пелени често пъти включват елемент с изплакване със студена вода, което да отмие твърди остатъци. От това, което споделят CCN, оставам с твърдото убеждение, че такова студено плакнене е пълна загуба на вода и енергия, което не допринася и с прашинка към почистването на пелените. По-добре инвестирайте ежедневно в половин час с препарат и 40 градуса, отколкото в 30-60 мин студена пералня без резултат.

На каква температура е добре да перете пелените си? В зависимост от използвания препарат, може да имате напълно приемливи резултати и на 40 градуса, но многократно по-ефективно пелените ви ще се изпират на 60 градуса, тъй като протеинът и мазнините се разграждат по-добре на по-висока температура, а при твърда вода е направо задължително температурата да е 60 градуса заради необходимостта да се разграждат и минералите във водата.

Какво да правите, ако производителят на вашите пелени е поставил изискване за пране на 30 или 40 градуса максимална температура? Честно казано, понякога започвам да заеквам, когато прочета подобни етикети върху пелените. В този случай няма примиряване между инструкцията и добрата практика за хигиенно чисто пране и мога единствено да споделя, че качественият PUL не се разпада дори на 70 градуса, така че ако пелените ви се разпердушинят на 60, тогава не заслужават да бъдат използвани за пелени.

Нощните пелени. Нощна пелена е пелена, която е била на дупето 4-5 часа. Това може да включва пелена, която е била носена през нощта или по време на дрямка. Нощните пелени имат по-голяма абсорбираща сила от дневните. Това означава, че може да изискват малко повече усилия, за да премахнат голямото натоварване с урина. Добрата рутина за пране ще предотврати миризмите и образуването на амоняк.

NB! Те имат нужда от отделно и специално внимание още в същия ден, когато са били свалени.

  • Нощните пелени могат да се поставят направо в цикъл за предварително пране в същия ден (или сутринта, или по-късно вечерта). Това е подходяща опция, ако използвате цикъл от 60°C, който продължава поне един час, с качествен препарат.
  • Ако правите по-кратки, по-редки или топли (40°C) предварителни пранета, ще трябва да перете нощната пелена на ръка, за да ограничите образуването на амоняк. В тази ситуация изперете ръчно нощната пелена в гореща вода с малко количество препарат за пране, центрофугирайте в пералнята и оставете на съхранение до следващото пране.

Пране на много малък брой пелени. Понякога семействата изпозлват пелени само в част от времето, най-редовно се случва когато бебето вече е поотраснало и не се нуждае от пелени през цялото време. В тези ситуации не се събира достатъчно материал за пералня, прането започва да залежава и да се вмирисва. Ето какво предлагат CCN в тази ситуация: ръчно препиране с гореща вода и малко количество перилен препарат (ама не сапун), може да центрофугирате в пералнята, ако ви е по-лесно, за да не увредите пелената с изстискване. В този вид вече пелената може да изчака няколко дни за основно пране.

ПЕТНА и ДЕЗИНФЕКЦИЯ

Избелване на слънце. В тази точка прилагам директен превод от страницата на CCN:

Използването на слънце е популярен метод за отстраняване на петна от пелени и мнозина вярват, че слънцето дезинфекцира. Въпреки това, ако слънцето беше напълно ефективен метод за дезинфекция, бактериите на повърхността на земята нямаше да съществуват.

Използването на слънчева светлина за третиране на петна не е ефективно.

Ултравиолетовата светлина (UV) засяга само повърхностния слой на тъканта. Подложките на пелените обикновено са многопластови, така че ултравиолетовите лъчи няма да достигнат до долните слоеве. В резултат на това всеки ефект на премахване на петна от слънцето е ефективен само върху повърхностния слой. Използването на UV за премахване на петното е само временно, след съхранение то ще се появи отново.

Понякога тези петна са замърсяване (аки), което не е измито. Петната обаче не означават непременно, че замърсяването (аки) не е премахнато, някои храни просто оставят петна (например боровинки, моркови и домати).

С достатъчно приличен перилен препарат, подходящи нива на триене и, ако е необходимо, бустер за пране, петната ще бъдат премахнати от тъканта.

Дезинфекция чрез температура (90/95 градуса)

Високата температура ефективно разбива молекулата на амоняка, няма риск от избледняване на тъканите и е ефективен независимо от запълването на барабана на пералнята. За съжаление, този метод не може да се приложи към PUL или пелени с ластици, защото ще се деламинират и увредят. Как се прави дезинфекцията? Зареждате пелените и добавяте половин доза от необходимата за основно пране. Няма нужда от допълнително изплакване.

Премахване на петна с кислородна белина

Накисвайте пелените само в бустер за пране/премахване на петна (например Vanish, Denk Mit Oxi Power) за кратко време преди пране. Следвайте указанията на опаковката и не превишавайте препоръчителното време за накисване. Не накисвайте пелени с PUL.

Добавете бустер към прането в допълнение към перилния препарат. Това може да се направи при предварително пране и/или основно пране. Бустерите са ефективни в топла-гореща (40⁰-60⁰) вода.

Премахване на петна с други продукти

Нанесете сапун за премахване на петна (сапун за петна, или домашен класически животински сапун) преди или след предварително пране. Можете също да използвате стандартен сапун.

Може да използвате и спрей за премахване на петна според указанията на опаковката.

Премахване на петна с хлорна белина

Хлорната белина окислява и лесно премахва определени петна. Информацията и таблиците за Clean Cloth Nappies™ Sanitize предоставят правилните количества за употреба.

Хлорната белина (стандартна домакинска белина) може да премахне леки петна, сериозни петна, да окисли амоняка и да дезинфекцира срещу определени патогени.

Белините действат чрез оксидиращи вещества. Те дезинфекцират и премахват петна, като разрушават връзките в една молекула. Това произвежда по-малки фрагменти, които не абсорбират светлина във видимия светлинен спектър (за човешкото зрение), което прави пречупените фрагменти безцветни.

Какво е хлорна белина?

Хлорната белина е натриев хипохлорит (NaOCl), разреден във вода, за да се получи определена концентрация, например 1%, 4,5% и т.н. Това е стандартна домакинска белина, продавана в домакинските секции на супермаркетите. Хлорната белина е нестабилна и реактивна, поради което има срок на годност, като в крайна сметка се превръща в солена вода.

Как дезинфекцира хлорната белина?

Натриевият хипохлорит е ефективен срещу бактерии, вируси и гъбички (мухъл), дезинфекцира по същия начин като хлора. Той е един от най-ефективните дезинфектанти, той убива почти всеки съществуващ патоген, включително грипния вирус, ебола, но за съжаление не и туберкулозата.

Хлорът убива патогените, като разрушава химичните връзки в организма, нарушава метаболизма и протеиновия синтез. Когато ензимите влязат в контакт с хлор, водородите в молекулата се заменят с хлор. Това кара цялата молекула да промени формата си или да се срине. Когато ензимите не функционират правилно, организмът ще умре.

Когато хлорът се добави към водата, той реагира с органични вещества и други примеси във водата, образувайки хлоридни соли и с органични материали във водата, за да образува хлорирани органични химикали. Количеството хлор, необходимо за дезинфекция, ще зависи от концентрациите на тези примеси, концентрацията на наличния хлор, pH и температурата на водата и времето за контакт.

Най-ефективните, лесни и евтини опции за дезинфекция са с хлорна белина и при температура 90/95°C. Хлорната белина е бактерицидна (убива бактерии) при ниски концентрации и двата метода окисляват амоняка.

Защо се нуждаете от точните количества? За да може процесът действително да работи и да не повредите пелените си.

Недостатъци на хлорната белина

  • Може да раздразни кожата, лигавиците и дихателните пътища;
  • Не може да се смесва с киселини или амоняк;
  • Ще премахне трайно цвета от естествените тъкани, ако се използва в твърде висока концентрация;
  • Може да изисква многократно третиране за достатъчно унищожаване на мухъла, тъй като краката на хифите се закачат в порести повърхности (не е проблем при текстил, който може да бъде потопен под вода)

Приложения. Дезинфекцията с хлор се използва в много индустрии и има множество приложения.

  • Хигиенизиране на питейната вода;
  • Дезинфекция на водата в басейна;
  • Саниране на болнично и медицинско оборудване;
  • Фармацевтични продукти;
  • Текстилно производство;
  • Производство на полиуретан (включително PUL, използван за производството на многократните пелени);
  • Хранителна промишленост;
  • Продукти за премахване на мухъл в банята;
  • Лечение на екзема и кожни заболявания;

Въздействие върху здравето и околната среда

Поради своя начин на действие, сравнително кратък живот и образуване в солена вода, натриевият хипохлорит не се акумулира в природата. Малки количества са безопасни за употреба в септични ями.

Натриевият хипохлорит се препоръчва за лечение на кожни заболявания като екзема.

Хората с екзема, особено атопичен дерматит, обикновено имат много суха кожа. Това е така, защото заболяването причинява дефекти в кожната бариера. Кожата предотвратява навлизането на дразнители, бактерии/вируси и алергени в телата ни и на влагата да излиза навън. Хлорната белина, разредена с вода, намалява възпалението и количеството бактерии по кожата, което може да доведе до кожни инфекции.

Безопасна употреба

Не смесвайте хлорна белина с киселини или амоняк. Когато натриев хипохлорит и амоняк се комбинират, те образуват газ хлорамин, който при вдишване е опасен. Но използването на хлорна белина за окисляване на амоняка от многократни пелени не е опасно и няма да причини този газ, тъй като белината е разредена, а пелените се измиват преди дезинфекция, което означава, че амонякът в тъканта не е концентрирана течност.

Екологично въздействие.

Какво е въздействието върху околната среда на продуктите за пране и домакински почистващи продукти? Много хора се притесняват какво се случва с водата, която отива в канализацията. Къде отива? Замърсява ли водните пътища? Ще убие ли риба, водни обитатели, морски водорасли, корали или морска трева?

Използването на перилен препарат, почистващ препарат или хлорна белина не е вредно за системата за отпадъчни води и крайната среда.

Къде отива водата, когато потече в канала?

Битовите отпадъчни води, т.е. водите от вътрешни канали и тоалетни в населените места с изградена канализация, се събират и пречистват в пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ). Това не включва улични или дъждовни канали, които често текат направо в морето.

Какво се случва с водата в пречиствателната станция?

Пречистването на канализация или отпадъчни води включва поредица от физични, химични и биологични процеси за отстраняване на твърди частици, органична материя, патогени, метали и често добавените хранителни вещества. Пречистването на отпадъчните води има четири основни етапа, като към третия етап се добавя усъвършенствано пречистване, когато отпадъчната вода се връща до стандарт за годност за пиене (питейна) или близък до стандарта за пиене, като се гарантира, че е подходяща за евентуална повторна употреба. След последния етап пречистената отпадъчна вода е почти неразличима от питейната вода с естествен произход.

Всяка пречиствателна станция има различни налични технологии, капацитет и нива на пречистване, някои извършват първично, вторично или третично пречистване, като третичното е идеално и най-доброто за крайната среда.

Първото предпочитание за използване на третична вода е върху лозя, паркове, игрища. Повторното използване осигурява екологични и икономически ползи за държавата. Второто предпочитание е изхвърляне в околната среда, напр. река или океан.

В един идеален свят изхвърлянето на човешки отпадъци не би имало екологични разходи. Има различни въздействия върху околната среда на всички използвани продукти. Необходимо е да се балансират разходите и ползите от всеки, когато се избира кой да се използва, без да се прави компромис с крайния резултат.

История на перилните препарати и тяхното въздействие върху околната среда

Сапуните са първите помощни средства за пране, използвани за пране на ръка с дъска за пране. Тези оригинални сапуни не се разграждат в околната среда, а остатъците остават във водните пътища. До 50-те години на миналия век дренажите и реките често носят упорити купища пяна и водата става токсична за малките организми.

След това детергентите заменят сапуните, но се оказват слабо биоразградими. Впоследствие производителите започват да правят праховете за пране биоразградими, така че да се разграждат естествено възможно най-скоро след употреба. Добавени са и „свързващи“ съставки, които свързват и премахват йони от водата (колкото повече йони, толкова по-твърда е водата) и по този начин омекотяват водата по време на процеса на пране. Целта на омекотителите за вода е да направят перилния препарат по-ефективен, така че да се изисква по-малко препарат. Намаляването на твърдостта на водата по време на на пране е важен фактор за ефективността на съвременните перилни препарати.

В исторически план фосфатите са били използвани като омекотители за вода в детергентите. Излишните фосфати причиняват проблеми във вътрешните водни пътища, причинявайки еутрофикация, която представлява обогатяване на сладководни обекти с неорганични растителни хранителни вещества като нитрати и фосфор. Последствията може да бъдат избухване на синьо-зелени водорасли, които са токсични за речната екосистема, а също и за хората. Пример за еутрофикация е изчерпването на кислорода във водата. Друга последица от еутрофикацията е плодотворният растеж на определени растения (включително водорасли) и изчерпването на светлината и кислорода във водата, което води до измиране или „мъртви зони“. С намаленото използване на фосфати отрицателното въздействие върху околната среда от използването на перилни препарати е значително намалено.

Прах за пране

Ще видите съвременните перилни препарати, обозначени като „биоразградими“. Терминът биоразградим се отнася до способността на даден материал да бъде разграден от група биологични организми, наречени декомпозитори. Декомпозиторите са необходим компонент на една балансирана екосистема, присъстват в естествените води и седименти и се насърчават в съоръженията за пречистване на отпадъчни води. Бактериите са най-честите декомпозитори.

Повърхностноактивните вещества (които са почистващите агенти) в перилния препарат са биоразградими. Чрез естествения химичен процес и с помощта на процеса на пречистване на отпадъчни води, те се разграждат на въглероден диоксид (CO₂) и вода (H₂O). Само много малка част от повърхностно активните вещества не са в състояние да се разградят аеробно по време на процесите на съвременните пречиствателни станции. Тази фракция, поради предимно хидрофобния (водоотблъскващ) характер на повърхностноактивните вещества, се придържа към страничния продукт „утайка“, създадена в пречиствателната станция. След това утайката се обработва допълнително.

Други перилни продукти

Замърсителите от домакинските продукти са почти напълно елиминирани в пречиствателната станция, отпадъчните води се пречистват до ниво на чистота и се връщат до годни за пиене (питейни) или близки до стандарти за пиене, така че да не са вредни за приемащата среда.

Неразтворимите соли или слабо разтворимите във вода повърхностно активни вещества се преработват в „утайка“, която след това се разлага. След като се разложи, утайката се изсушава, обработва и изхвърля в депо за отпадъци. Високото съдържание на органичен материал и хранителни вещества означава, че може да се използва и за селскостопански цели като тор. Малкото количество съединения, които не са се разградили напълно по време на процеса на третиране, се разграждат допълнително в почвите.

Белина с хлор

Хлорната белина (натриев хипохлорит) се разгражда до сол, вода и кислород. Голям процент вече е напълно разграден, докато стигне до пречиствателната станция.

Използвани източници: