В последно време, или по-скоро, откакто се запознах с концепцията за пране на Clean Cloth Nappies отделям време да чета и да опитвам да осмилям цялостното въздействие на препаратите върху околната среда. Признавам си, че прекалено много детайли са ми още неясни, но имам и някои изненадващи прозрения. Отварям темата скоро след като публикувах статия за метода на пране на CCN и започнах да получавам информация по най-разнообразни канали за достатъчно добри еко-алтернативи на конвенционалните перилни препарати, които да облекчат моите мъки с явно неработещия прах на Бамбино Мио.
Този текст е израз на цялостното ми раздразнение към етикетите, които се поставят върху продуктите, както и към зеления маркетинг, който чрез самото си съществуване, автоматично допуска, че всичко без зелен етикет е вредно или неприродосъобразно. Ние като загрижени потребители започваме да търсим безнадеждно еко – био – чист етикет без вреда за околната среда и дотолкова се вглъбяваме в това търсене, че преставаме да разбираме какво купуваме, как работи то и за финал, преставаме да си задаваме релевантните въпроси – а как работи всичко това, което купуваме? На какво влияе едното и на какво влияе другото? Как моята покупка и избор на един или друг еко/конвенционален продукт помага/не помага да/не се случи едно или друго нещо за околната среда? Виждам ли по-голямата картинка, или е достатъчно да знам, че етикетът на препарата ми е био, за да не ме интересува от какво е направен или къде отива след като бъде употребен?
Имаме ли нужда съвестта ни да бъде облекчена от етикета „еко“, за да нямаме ангажимент да се интересуваме повече?
Еко ли е еко-то? Предвид контекста, в който е поставено разсъждението ми, а именно, използването на пелени за многократна употреба, бързам да споделя, че вече има анализ за цялостното въздействие на многократните пелени върху околната среда, сравнено с разградимите (компостируеми) пелени за еднократна употреба в доклад на ООН, който излезе през 2021г (https://www.lifecycleinitiative.org/library/single-use-nappies-and-their-alternatives/?fbclid=IwAR2NEtLfLucVCEQUiJmVORemH3vJi4cvywdFSkXIJTToajFXqTz0E9-OXcU) и той дава ясното мнение, че резултатите са променливи в зависимост от поведението на потребителите, както и че тези резултати са силно зависими от развитието на мрежата за рециклиране на региона, в който се употребяват. Това ще рече, че в силно развитите държави, в които има изградена мрежа за разделно събиране на биоразградими еднократни пелени, които целево отиват за обработване и компостиране в индустриални биологични компостери, еднократните пелени отнемат по-малко ресурс от многократните, за сметка на региони, в които няма изградена мрежа за разделно събиране и рециклиране на еднократни пелени. Разбира се, пред потребителя винаги стои дилемата за финансиране и спестяване на пари, или разточително потребяване на ресурси, така че във всеки един от моделите може да се намери смисъл. При равни финансови условия обаче, преимуществото се определя от развитието на региона и поведението на потребителя (дали ще бъде разточителен или не).
Та, да се върна на препаратите за пране. Сред дискусиите, поставяни във FB групата на химиците от Clean Cloth Nappies периодично се появяват и въпроси за въздействието на различни перилни препарати върху околната среда тъй като общността изначално предполага загрижени участници. Доста ми е трудно да осмислям отговорите, които дават, защото разбиват моята изначална потребителска логика, а тя е, че препаратите с натурални/разградими съставки по естествен път са по-щадящи за околната среда и имат по-малко въздействие. Само че не е много ясно или много просто това какво означава „екологичен“ перилен препарат.
Зависи как ще разглеждаме понятието „устойчивост“:
1) Къде се произвежда препаратът – въглеродни емисии за транспорт;
2) Какъв е източникът на суровините – дали произхожда от петрол или не (ако не, дали суровината се взема от среда, в която трябва да вирее, напр. палмово масло от Индонезия или Борнео)
3) Как се пречистват отпадъчните води и въздействието върху крайната среда и кой регулира това;
4) Опаковки;
Има няколко конкретни неща, които съдържат еко-препаратите в големи количества и които потребителите намират за напълно безвредни сами по себе си, но те не са безвредни за околната среда. Най-напред, течностите които се изливат в околната среда, трябва да са с по-ниско съдържание на натрий. Това не е важно за хората в градска среда, чиято вода след се обработва преди повторна употреба, но е важно за хората извън канализационната мрежа, които рециклират и оползотворяват повторно водата от битовите си нужди. Какво означава това? Че какъвто и препарат да използвате в градски условия – еко или не-еко, той отива в пречиствателна станция, откъдето излиза чиста питейна вода. Ако обаче вашето домакинство е извън мрежата и отходните води се оползотворяват, тогава си струва да се замислите какво и как използвате. Сивата вода (от мивката, пералнята и душа) може да се вкарва в почвата, но не и директно върху растителността. Еко-препаратите обикновено имат много високо съдържание на натрий, а натрият е вреден за почвите, тъй като увеличава солеността им. Всички продукти за пране съдържат натрий от различни източници, например содата за пране е натриев карбонат, а активната съставка в кислородната белина е натриев перкарбонат. Голямо НО! – водата от тоалетната и прането на многократни пелени обаче е „черна“ вода, не се преизползва за домакински нужди и подлежи на задължителна обработка. За градските чеда това означава, че дори и да перат с растителен препарат, това не носи никакви директни ползи за околната среда, тъй като тяхната вода се обработва в пречиствателна станция.
Такива са времената и нравите (И маркетинът!), че от всички страни сме облъчвани от посланията да бъдем екологични, да купуваме щадящи препарати, да имаме по-малък отпечатък. Разбира се, това е и моя собствена цел и надежда. Притеснението ми като потребител, обаче, са ужасяващите размери на т.нар. greenwashing кампании на разбиращи и неразбиращи производители. Greenwashing е кампания, чрез която даден продукт или бизнес се рекламират като екологично чисти, когато техните практики за устойчивост, снабдяване, верига на доставки, функционалност на продукта и край на живота изобщо не са устойчиви. Позволявам си надолу да приложа директен превод на някои от обясненията на админите от FB групата на Clean Cloth Nappies, към които храня огромно уважение заради факта, че боравят с разбиране и научна информация:
„Добавянето на термина Eco, Earth, Bio, Organic към име на компания или продукт, или добавяне на изображение на дърво към опаковката предполага, че продуктът е устойчив, но в много случаи не е, това е просто маркетингов инструмент. Да си „еко“ е новото черно, но много компании не са погледнали изобщо дали това, което продават, наистина намалява въздействието на потребителите върху околната среда.
Greenwashing-ът доминира във всички потребителски стоки и услуги.
Фантастична е инициативата за насърчаване на осведомеността относно минимизирането на пластмасата за еднократна употреба, но същевременно с това трябва да отбележим, че пластмасата изпълнява и своята важна роля, когато е вложена на правилното място. Какъв е смисълът да имате продукт от дърво, стъкло или метал, ако приложението му е неподходящо за употреба или бива заменено твърде бързо?
По-устойчиво ли е да има повърхностноактивни вещества на базата на палмово масло в перилен препарат, отколкото повърхностноактивни вещества, получени от петрол? В много ситуации палмовото масло причинява обезлесяване, унищожаване на естествени местообитания и допълнително застрашава видове, които вече са в списъка на застрашени от изчезване, като например суматранския носорог или орангутан.
Защо е по-добре да използвате сапунени ядки, след като те са напълно неефективни за премахване на замърсяванията от дрехите, в сравнение със стандартен перилен препарат от супермаркет?
Полиестерната/полиуретанова гъба ще отдели същото количество влакна, както и многократна кърпа от микрофибър.
Трябва ли вашите вещи да бъдат заменени от продукт, който е масово произвеждан евтино в чужбина, който ще се счупи или разгради бързо?
Следващия път, когато видите нещо с етикет „еко“, се запитайте дали наистина е така, започнете да мислите критично и си задавайте въпроси:
• Дали този продукт (и материалите, от които е направен) отговаря на очакваното приложение и на нуждите ви?
• Какъв е животът на продукта и какво знаете за материалите, от които е произведен?
• Може ли да се рециклира (кога и как) или ще отиде на сметището?
• Има ли алтернатива, която ще отговори по-добре на нуждите ви, която въздейства по-малко на околната среда?
• Как е направен или получен този продукт?
• Има ли прозрачност във веригата за доставки?
• Дали бизнесът просто не купува евтин продукт, добавяйки логото си към него, с цел печалба?
• Служи ли действително този оперативен бизнес модел за намаляване на въздействието върху околната среда?
Не се оставяйте на greenwashing-a. Не е нужно да сме перфектни, просто трябва да се стараем.
Еко-препаратите по подразбиране съдържат натурални и биоразградими съставки, това обаче не означава автоматично, че са по-екологични, тъй като производството на естествени съставки може да изисква по-голямо потребление на ресурси (може да изисква повече земя, вода, труд, обработка). Естествените съставки също трябва да се доставят и транспортират от цял свят, вместо да се правят на място или локално в лаборатория.
Съществуват и потенциални проблеми с проследяването, специфични за естествените съставки. Например препаратите на базата на кокос. Кокосовото масло е нерегулиран продукт, за разлика от палмовото масло, което може да бъде проследено и надеждно сертифицирано като етично произведено (или не).
Конвенционалните препарати могат да се използват ефективно дори при ниска температура за пестене на електроенергия и не изискват използването на бустери (за разлика от еко-препаратите), които – екологични или не – изискват повече ресурси и опаковки, продукти и транспорт.
Конвенционалните препарати могат да се предлагат и в опаковка без пластмаса.
Всички тези неща трябва да бъдат съобразени от потребителя (заедно с други важни условия като стойността на продукта и общия разход за пране, разбира се) и в крайна сметка нищо не може да бъде 100% перфектно.“
Но по отношение на самия продукт, наистина не разбирам защо конвенционалните препарати се смятат за по-малко екологични от останалите, тъй като изглежда, че като цяло въздействието им върху околната среда е приблизително същото като това на еко-препаратите. За сметка на това се налага напълно конвенционалният Персил да слага изрично етикет, че съставките му са 98% разградими, но това не е защото производителят е направил продукта много по-различен, а защото съвременните перилни препарати в голямата си част всъщност не са особено опасни за околната среда, още повече когато преминават през пречиствателни станции, а и съществуват международни регулации за биоразградимост на препаратите (вж. Използвани изт точка 5). Не, не казвам че не се продават продукти с тежко вредна химия, например мега силните препарати за почистване на фурна, например. Но много по-голяма трагедия за екосистемите са човешките фекалии и индустриалните остатъци, които се изливат директно във водоизточниците, отколкото малко перилен препарат, който отдавна (от десетилетия) не съдържа фосфати и завишени количества сапуни, за сметка на това огромна част от производителите на еко-препарати базират своите маркетингови кампании на съдържанието на конвенционалната химия отпреди 30-40-50г. или на непотвърдени изследвания и човешки страхове. Това ако не е greenwashing, аз не знам кое е.
Оставям темата и мисълта си отворена за още информация, достоверни източници и осмисляне.
Използвани източници:
- https://cleanclothnappies.com/environmental-impact-laundry-products/?fbclid=IwAR0Z1WjPlRf58AXyLR3B7XCah7U4C4x80rMHX1XcVnNM7h1zWHJ86JWFFeU
- https://www.lifecycleinitiative.org/library/single-use-nappies-and-their-alternatives/?fbclid=IwAR2NEtLfLucVCEQUiJmVORemH3vJi4cvywdFSkXIJTToajFXqTz0E9-OXcU
- https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S1878535210001498?fbclid=IwAR0WkcAx-ElH1lxcshe1Zj6GzxifsGg-hq7VJrxeKsN4rgb_tJ6Wm0fYeTw
- https://www.theguardian.com/environment/2021/nov/25/uk-water-firms-spilled-sewage-into-sea-bathing-waters-5517-times-in-past-year
- https://eur-lex.europa.eu/EN/legal-content/summary/safer-detergents-for-european-consumers.html
- https://waterquality.montana.edu/energy/cbm/background/soil-prop.html
За пелените и хората 