Коледна украса с естествени материали (е, почти)

“And so this is Christmas. And what have we done? Another year over, and new one just began.”  J. Lennon    Никога няма да ми омръзне това парче.

Ето, че отново иде Коледа, след година на разтърсване и промени, умора до дъно и ново начало. В духа на намаляването на консумацията, вкъщи не си подаряваме излишни подаръци (освен на Белослава, разбира се), а тази година украсата ни е изработена от естествени материали.

Ето какво успях да приготвя без много усилия и без да губя много време:

  1. Висулки за елха, изрязани от портокалови кори. Изрязах ги с помощта на формички за сладки, пробих малка дупчица с клечка за зъби и промуших канап. Разбира се, всичко започна с чаша приятно вино и орехи.

78674303_2626734967414358_4079188959387713536_o79094379_2624760980945090_6552653856285655040_o

2. Миниатюрни подаръчета – декорации за под елха. За целта използвах:

❄️Стари опаковки от козметика, кутийка от тик-так, опаковка от сапун;

❄️ Станиол от шоколад;

❄️ Стара амбалажна хартия;

❄️ Канап;

❄️ Хартиено тиксо;

❄️ В последствие добавих пръчки канела;

79738339_2629706990450489_4936303048273166336_o

3. Сушени резенчета портокал – те ми отнеха най-много време за приготвяне, суших ги на фурна и на радиатор; накрая повече ми допадна втория метод на сушене, защото запазва цвета на портокала, докато на фурна портокалът потъмня (и на места изгоря, хехе). Разбира се, сушенето на радиатор отнема ден-два, докато с фурната си готов за няколко часа на ниска температура с вентилатор. Резенчетата портокал се превърнаха във висулки за елха и гирлянди.

4. Висулки за елха с портокал, канела и тук-таме шишарки. По време на една разходка в гората си напълних джобовете с шишарки. Жалко, че бяха така дребнички, защото от тях стават превъзходни висулки и декорации.

❄️ Сушени резени портокал;

❄️ Канела на пръчки;

❄️ Шишарки;

❄️ Канап;

DSC_1016DSC_1028DSC_1029

  1. Гирлянди за прозорец/ елха. Редувах пръчици канела и сушени резенчета портокал, нанизани на канап, а тук-таме провесвах мини-шишарчица и звездовиден анасон. Значи, ако не беше толкова коледен и красив, никога нямаше да посегна към него. Не понасям анасон!

Накрая накиприхме и елхата – получи се малко странна смесица между изкуствено и естествено, но поне за момента не успях да реагирам по-добре. Притежавам елхичката от 10-ина години, както и немного класически коледни декорации, затова веднага ги оползотворявам, вместо да заменям.

DSC_1061

А вие как създадохте коледно настроениe вкъщи? 🙂

.

.

.

.

.

#zerowaste #naturalchrismtmasdecorations #lowwaste #sustainableliving #ecofriendly #greenliving

За единомислещите хора

Искам да ви разкажа за доброто настроение, което ме застигна след нервозна и припряна сутрин, в която едно възкисело детенце за пореден път не одобри съботната си закуска, за която съм пазарувала специално и съм се постарала да бъде вкусна и интересна. След като се потиснах и ударих емоционалното дъно, реших да отида до куриера и да взема пратката си от Tierra Verde Bulgaria, като не подозирах какъв емоционален заряд ще получа от това обикновено действие. Хора, наистина доброто настроение отмахва товари, мести планини и те тласка към върхове!

Сърцето ми се изпълва всеки път, когато срещам единомислещи хора!

Получих пратката си опакована в кашонче втора употреба, затворена с хартиено тиксо и ме обля топлото чувство на удовлетворението, че нещо се случва по най-добрия възможен начин.

„Този кашон живее втори живот“ пише на опаковката, а аз гарантирам и обещавам да живее и трети живот.

DSC_0957.JPG

Като собственик на онлайн магазин известно време се лутах, докато намеря правилната пътека, която да следвам, защото ясно осъзнавам, че един бизнес винаги трябва да се старае да бъде отговорен и да не причинява вреда. Доставките на онлайн поръчки винаги са свързани с опаковане и куриерски служби, които бавно и постепенно събирах идеи как да преодолявам, така че пътят на доставката да бъде лишен в максимална степен от отпадъци и вреди. Най-напред преминах към картонени опаковки, а през последната една година почти всичките ми външни опаковки са съставени от кашони втора употреба и запечатани с хартиено тиксо. Вътрешните уплътнения са от стари опаковки, а самите продукти понякога поставям в чист найлон, останал от пакетиране на дрехи, особено когато очаквам мокро време. Разпечатвам поръчките на клиентите си върху гърба на използвана хартия, а етикетите, придружаващи самите продукти, както и визитките на магазина и брошурите ни, са произведени от рециклирана хартия.

Тъй като освен опаковки, куриерските доставки генерират и излишни въглеродни емисии от движението на превозните средства, от известно време насам започнах да предлагам и лично предаване на поръчките, стига да са в район, в който ежедневно имам работа, и до който да потребителите да стигат лесно. Този месец личният ми живот ме доведе в сърцето на София и ме постави в ситуация на ежедневно пътуване по линията на метрото от Младост 1 до Западен парк, така че с надежда и удовлетворение вече мога да предложа лично предаване в доста голям периметър на всички желаещи.

DSC_0959

Благодарна съм на всички отговорни бизнес модели, които ми дават идеи за намаляване и оползотворяване на отпадъците. Вярвам, че е важно да се учим един от друг и се надявам, че и моят опит ще помогне на някой, който търси своето най-добро решение!

.

.

.

#zerowaste #lowwaste #reusereducerecycle #greencommerce #безотпадъци #отговоренбизнес #зеленаонлайнтърговия

Защо мразя играчките на дъщеря ми

Не ме разбирайте погрешно. Искам детето ми да играе и да се забавлява, да се чувства оценено и обгрижено, както заслужава да бъде всяко едно дете. Само че тоновете подаръци (в огромната си част – играчки) стигат до него напълно безконтролно, преди изобщо да успея да ги прегледам и поднеса. Когато преди 1г. се опитах сериозно да си поговоря с майка ми и да й обясня, че бих искала играчките и подаръците да се дават първо на мен, за да мога да преценя в кой момент и дали да ги дам на детето си, тя реагира много остро, разсърди се и заяви, че никога не е пречила на никого да прави жестове към децата й и се чувства обидена. Повече не отворих темата, за да не задълбочавам проблемите в и без друго крехката стабилност на отношенията ни, но с порастването на Белослава нейните играчки – онези розовите, светещите и пеещите, започват да изпълзяват от всяко ъгълче на дома ни и ни задушават в многоцветната си искряща симфония от блясък, звуци и светлини.

Black-design-separator

Днес е Коледа, а Белослава получи толкова много играчки, колкото 2-годишното й мозъче не може да осмисли. Дори не знае с коя да хване да играе, а те са ярки и мамещи, затова вниманието получава най-бляскавата и шумна движеща се кукла, която кара тротинетка и върви с дискотечна топка, разпръскваща хипнотизиращи светлинки. Детето е в транс, не приема и не предава, а единствено иска да гледа как куклата се върти на колелцата си, пее някаква безлична зациклила песничка и хвърля отблясъци с диско-топката си. Няма нужда да споменавам, че куклата си легна да спи доста рано тази вечер, изморена от обикалянето из къщата, но утешителното е, че останаха още много кукли и играчки.

Black-design-separator

Давам си сметка, че раздразнението ми се дължи основно на безсилието да наложа ограничение над притока на нови подаръци от нежелан вид, въпреки че винаги бих могла да се проявя като луда роднина/позната и да забраня на околните да подаряват каквото и да било на детето ми, но… както обикновено, тънкостта в човешките отношения е в постигането на баланс и всяка крайност ще го разруши. Едновременно с това се плаша и изпитвам тъга, защото си давам сметка, че ние и децата ни сме жалки жертви на всепоглъщащата консумация, която ни оставя гладни и бедни, но в транс от нейните светлинки.

 

Какво си пожелах за Коледа ли? Пожелах си едно.

За нерециклируемите бебешки отпадъци, които не ни смущават

Отново се връщам към този текст, който продължава да не ми дава мира. Това не е мой текст, а превод на публикация от сайта на Kanga Care, производител на пелените Rumaprooz и Ecoposh, който направих преди няколкова месеца. Финалните думи продължават да кънтят в главата ми от момента, в който ги прочетох, и не мога да престана да търся други средства, с които да обясня на околните какво се случва, защото изглежда, че хората не се вълнуват. Или все пак трепват малко, но си намират някакви свои вътрешни доводи, за да продължават всичко по старому.

(превод) https://www.kangacare.com/Why-Cloth.html

„… През 1988г. са продадени и употребени над 18 милиарда пелени на територията на Съединените щати. На база калкулациите ни (вижте линка и препратката “Cost: National Costs”), ние успяхме да пресметнем, че всяка година в САЩ се използват 27.4 милиарда еднократни пелени.

Инструкциите върху пакетите с еднократни пелени съветват всички екскременти да се отстраняват в тоалетната преди изхвърляне на пелената, но въпреки това по-малко от 0,5% от изпражненията от еднократните пелени стигат до канализацията.

Black-design-separator

Над 92% от всички еднократни пелени стигат до депата за отпадъци.

През 1988г. са изразходвани близо 300 милиона долара само за изхвърлянето на еднократните пелени, докато памучните пелени са били използвани от 50 до 200 пъти, преди да се превърнат в парцали.

Никой не знае колко време е нужно да се разложи една еднократна пелена, но грубата оценка е между 250 и 500 години – дълго след като вашите деца, внуци и правнуци вече ще са си отишли.

Black-design-separator

Еднократните пелени са третият най-голям замърсяващ еднократен продукт в депата за отпадъци и съставляват около 4% от твърдите отпадъци. В домовете с пеленачета еднократните пелени съставляват около 50% от отпадъците, които произвежда семейството.

Еднократните пелени генерират 60 пъти повече твърди отпадъци и използват 20 пъти повече суровини, като суров нефт и дървесна маса.

За производството и употребата на еднократни пелени са необходими 2,3 пъти повече вода, в сравнение с многократните пелени.

Black-design-separator

Над 300 паунда дървен материал, 50 паунда нефтени суровини и 20 паунда хлор се изпозлват за производството на еднократните пелени за едно бебе ВСЯКА ГОДИНА.

През 1991г. е направен опит да се рециклират еднократните пелени в град Сиатъл, като за целта в продължение на 1г. в експеримента са се включили 800 семейства, 30 детски градини, болница и завод за рециклиране в Сиатъл. Заключението, направено от Procter & Gamble е, че рециклирането на еднократните пелени не е икономически осъществима задача за какъвто и да е мащаб.“

Black-design-separator

Изт.:

https://www.kangacare.com/Why-Cloth.html

Stone, Janis and Sternweis, Laura. Consumer Choice — Diaper Dilemma. Iowa Sate University – University Extension. ID.# 1401. 1994. http://www.rockwellcollins.com/daycare/pdf/pm1401.pdf

5 обещания за новата година

В навечерието на Нова година непрекъснато (по традиция) попадам на публикации на тема „обещания за новата година“, в които хората си поставят краткосрочни цели, честичко нереалистични, често по-скоро мечтания (в което всъщност няма нищо лошо), израз на надеждата за един по-добър живот за себе си и техните близки. Никога не съм си правила подобен списък, но тази година като че ли имам повече сили да мечтая и реших да запиша най-важното, което бих искала да изпълня за себе си и семейството си през новата година.

Всичките ми надежди на този етап са свързани със семейството и с намаляване на отпадъците, които произвежда домакинството ни. Ограничавам се до 5 точки, които смятам, че са постижими в рамките на една календарна година.

  1. Да спечеля за каузата на многократните пелени поне едно семейство.

Когато споделям с познати и приятели за опита ми с многократните пелени, в повечето случаи те изразяват подкрепа, казват ми колко е похвално това, което правя, но в очите им чета, че те никога не биха последвали примера ми. Собствената ми майка ми каза, че ако зависи от нея, никога не би използвала многократни пелени при наличието на еднократни. Толкова сме погълнати от мисълта да си създаваме удобства, че удобството започва да побеждава всяка кауза. Пластмасата е превзела живота ни по чудовищен начин. Играчките на децата и всичките ни вещи са от пластмаса. Еднократността е цар в нашия живот и е онова, което ни влече надолу всеки ден. Когато някой ми каже, че точно неговият боклук няма да убие земята, винаги побеснявам, защото не е ли именно онова, което, умножено по няколко милиарда, именно убива земята?

4525664

  1. Да намалим количеството на храната, която изхвърляме.

Изхвърлянето на храна е почти неосъзнато движение. Закуската ти остава изядена наполовина – баааам в кофата. Имате празник, или идва Коледа и готвите като за последно – само че ви остава поне 1/3 от храната, с която сте се запасили. Имам чувството, че по празниците умираме от страх да не останем гладни и сме склонни да купуваме неща, които е малко вероятно да консумираме.

А знаете ли, че почти половината от всички отпадъци на сметището са хранителни отпадъци?

Когато храната се изхвърля, в сметището поради отсъствието на кислород тя се разпада и произвежда метан – парников газ, който е 25 пъти по-силен от въглеродния диоксид при задържането на топлина в атмосферата.

Около една трета от земеделската земя по света се използва за производство на храна, която впоследствие не се яде. Поради това ресурсите като вода, гориво и торове, използвани за отглеждане на тази храна, се губят. (изт.: planetark.org)

Напоследък особено много мисля за оставащата храна и как да НЕ завърши в кофата – обикновено гледам да я разпределям правилно още при основните ни хранения, но има доволно количество остатъци и честно казано вече се изморих да дояждам и на практика да се храня извънредно, само за да не хвърля на боклука.

Едно от разумните решения, които намерих, е да си взимам порция за обяд в офиса – зимата е подходящ период да не си подавам много-много носа навън, а и колегите ми често си носят обяд.

food waste collections.png

Не знам дали знаете, или пък сте гледали вече, но британският готвач Джейми Оливър се бори срещу изхвърлянето на храна от години и помага на хората да рационализират пазаруването и храненето си. В една от любимите ми негови поредици Save with Jamie (освен книга, са заснети и телевизионни серии) той показва как да превръщаме остатъците от едно ядене в друго ястие и как да готвим с по-малко за цялото семейство по рационален начин. Опитвала съм някои от рецептите му за префасониране на печено месо и тези от тях, които се получиха, станаха много добри! Е, не всичко беше сполучливо, никак не ми се удава да въртя пелмени, например… Също така Джейми Оливър дава нелоши идеи за по-дългосрочно съхранение или рационално оползотворяване на храна, която нормално бихте изхвърлили. Например, когато ви останат зеленчуци, да ги правите на туршия; или когато ви увехнат свежите подправки, да ги изсушите и да ги превърнете в сушени подправки. Всичко това изглежда много дребно, относително лесно е, но въпреки това рядко го правим.

Пожелавам си през новата година да прилагам много повече рационализации на храненето в семейството, без да се налага да дояждам.

FoodWaste_Hierarchy-250x315

  1. Да започнем да събираме разделно отпадъците си.

Това не изглежда никак трудно за изпълнение и въпреки това го отлагам с години. Време е да сложа точка този път.

GetMediaBytes

  1. Да опитам да използвам менструална чашка.

В духа на използването на многократни вместо еднократни пелени, искам да опитам да използвам многократни средства за лична женска хигиена. До момента успешно използвам многократни ежедневни превръзки и мога да кажа, че е лесно, удобно и приятно да ги използвам.

s877402836653459237_p34_i6_w2560.jpeg

  1. Да купуваме по-малко вещи.

Искам да обявя война на вещите, чувствам се безсилна пред тях. Повечето от тях не са ни нужни и не оправдават покупката си с продължителността на използването. Наскоро четох някъде, че изкуствените елхи трябвало да се използват поне 20г., за да оправдае средствата за производството си. Но ние не искаме стари играчки, не искаме старомодни дрехи, не искаме вехти мебели. Ако е задължително да се разделим с тях, можем да ги накараме да живеят втори живот, като ги продадем или подарим на хора, които ги искат. Можем да превърнем старите си скъсани дрехи в кукли, или пък парцали и пак да ги използваме. Можем да се опитваме да проявяваме повече изобретателност в ежедневието си, като например да правим собственоръчно част от играчките за децата си – те не се нуждаят от тонове пластмаса, за да играят и да се развиват. Имам приятелка, която всяка година прави собственоръчно коледната си украса от естествени материали и сушени плодове. Голямата ми надежда е догодина аз да направя коледната ни украса заедно с дъщеря ми.

Вярвам, че в това има смисъл.

New-Years-resolutions-save-you-most-moneyCS53667806

Размисли относно отпадъците и рециклирането

Пиша този текст по повод обявената седмица на рециклирането (13-19 ноември 2017г.), която ще се провежда в рамките на 74 училища в София и има за цел да стимулира създаването на „зелени“ практики в училищата, детските градини, фирмите и учрежденията. По замисъл и проект инициативата трябва да продължи 3г. и да постави основите на нещо, което да донесе промяна. Може би.

Искам да заявя това с цялата сериозност, на която съм способна: никога не ми е пукало за отпадъците. Понеже съм добре възпитана, винаги съм си изхвърляла боклука в кошчето и не съм ръсила опаковки от вафли по улиците, а фасовете (от времето, в което бях пушач) си ги тъпчех по джобовете под неодобрителните погледи на близки и познати, които цъкаха с език „какъв пушач си ти тогава?“ Въпреки това никога не съм придавала какъвто и да било смисъл на разделното събиране на боклука или в по-глобален смисъл – цялостното намаляване на количеството на отпадъците. Когато започна инициативата „Да почистим България за един ден“, искрено се издразних. В главата ми кръжаха гневни мисли от типа на това, че институциите се опитват да прехвърлят топката на гражданите поради безсилие да се справят с работата, която им е делегирана по закон; че някои медии и фирми си правят евтина реклама на гърба на една благородна инициатива; че чистенето в един ден от годината няма никакъв смисъл на фона на все по-големите размери на замърсяването.

thCADCRF0W

Колко плоско, плитко и тесногръдо. Все едно не се отнася точно до мен.

Винаги съм намирала за свежи и интересни идеите за намаляване на разходите и природните ресурси в ежедневието, но никога не съм имала сериозен интерес да ги приложа. Обаче откакто се роди дъщеря ни, се интересувам от абсолютно всичко. Дали е защото вече не мисля само за своето бъдеще? Моето не е особено важно. През първите й 6 месеца изхвърляхме по стандартното количество торби с еднократни пелени на ден. После напълно ненадейно попаднах на информацията, че бебешките еднократни пелени са третият най-голям източник на твърди отпадъци в световен мащаб и оттогава не мога да спя нощем. Мисля, че замърсяването е взело тези чудовищни размери заради хората като мен. Защото нашето собствено бъдеще не ни изглежда особено важно. Защото не сме били възпитавани да мислим за утре.

recycleForChange-e1493475906147

Промяната идва ужасно бавно. Въпреки че относително лесно взех решението да започна да използвам многократни пелени, самият преход отне доста време. В последствие вкъщи започнахме да намираме и други начини за намаляване на отпадъците и ресурсите.

  • Използваме миялна машина, която изразходва по-малко вода (е, на фона на това, че перем многократни пелени, не е голямо постижение)
  • Драстично намалихме купуването на найлонови пликчета и ги заменихме с платнени. Това е нещо съвсем дребно, което се опитвах да направя от години и никога нямах подходяща торба под ръка. Докато бях в майчинство и излизах с детето, гледах винаги да имам под ръка 1-2 сгънати платнени торби за непредвиден пазар. Постепенно този навик се пренесе устойчиво в ежедневието ни.

recyclingtypes

  • Използваме памучни кърпички вместо мокри кърпички за бебето.
  • Използвам многократни ежедневни превръзки.
  • Купуваме носни кърпички и тоалетна хартия от рециклирана хартия (продават в ДМ) и обмислям старите платнени носни кърпички.
  • Започнах да купувам дрехи основно от втора употреба. Никога преди не съм го правила, защото винаги са ми вменявали мисълта, че дрехите в тези магазини са извадени от кофа с боклук и че са само за хора с прекалено ниски доходи.
  • Старая се да използвам градски транспорт вместо превоз с автомобил.
  • Бъдещ проект: искам да започнем да използваме многократни кърпи за маса, но още не съм намерила подходящи готови; идеята ми е да купя плат, който да не е чист памук (защото няма почистване), от който да се ушият 100-ина малки кърпи са ежедневно ползване.
  • Бъдещ проект: все още не събираме разделно отпадъците си, но бих искала да започнем.

Навиците са нещо ужасно. Или пък много хубаво, стига да ги управляваш правилно.

recycle_equals_hope_t_shirt-r820dbd3b55a84bb5ab5465ca77dabf47_k2gr0_324