Пиша този текст по повод обявената седмица на рециклирането (13-19 ноември 2017г.), която ще се провежда в рамките на 74 училища в София и има за цел да стимулира създаването на „зелени“ практики в училищата, детските градини, фирмите и учрежденията. По замисъл и проект инициативата трябва да продължи 3г. и да постави основите на нещо, което да донесе промяна. Може би.
Искам да заявя това с цялата сериозност, на която съм способна: никога не ми е пукало за отпадъците. Понеже съм добре възпитана, винаги съм си изхвърляла боклука в кошчето и не съм ръсила опаковки от вафли по улиците, а фасовете (от времето, в което бях пушач) си ги тъпчех по джобовете под неодобрителните погледи на близки и познати, които цъкаха с език „какъв пушач си ти тогава?“ Въпреки това никога не съм придавала какъвто и да било смисъл на разделното събиране на боклука или в по-глобален смисъл – цялостното намаляване на количеството на отпадъците. Когато започна инициативата „Да почистим България за един ден“, искрено се издразних. В главата ми кръжаха гневни мисли от типа на това, че институциите се опитват да прехвърлят топката на гражданите поради безсилие да се справят с работата, която им е делегирана по закон; че някои медии и фирми си правят евтина реклама на гърба на една благородна инициатива; че чистенето в един ден от годината няма никакъв смисъл на фона на все по-големите размери на замърсяването.
Колко плоско, плитко и тесногръдо. Все едно не се отнася точно до мен.
Винаги съм намирала за свежи и интересни идеите за намаляване на разходите и природните ресурси в ежедневието, но никога не съм имала сериозен интерес да ги приложа. Обаче откакто се роди дъщеря ни, се интересувам от абсолютно всичко. Дали е защото вече не мисля само за своето бъдеще? Моето не е особено важно. През първите й 6 месеца изхвърляхме по стандартното количество торби с еднократни пелени на ден. После напълно ненадейно попаднах на информацията, че бебешките еднократни пелени са третият най-голям източник на твърди отпадъци в световен мащаб и оттогава не мога да спя нощем. Мисля, че замърсяването е взело тези чудовищни размери заради хората като мен. Защото нашето собствено бъдеще не ни изглежда особено важно. Защото не сме били възпитавани да мислим за утре.
Промяната идва ужасно бавно. Въпреки че относително лесно взех решението да започна да използвам многократни пелени, самият преход отне доста време. В последствие вкъщи започнахме да намираме и други начини за намаляване на отпадъците и ресурсите.
- Използваме миялна машина, която изразходва по-малко вода (е, на фона на това, че перем многократни пелени, не е голямо постижение)
- Драстично намалихме купуването на найлонови пликчета и ги заменихме с платнени. Това е нещо съвсем дребно, което се опитвах да направя от години и никога нямах подходяща торба под ръка. Докато бях в майчинство и излизах с детето, гледах винаги да имам под ръка 1-2 сгънати платнени торби за непредвиден пазар. Постепенно този навик се пренесе устойчиво в ежедневието ни.
- Използваме памучни кърпички вместо мокри кърпички за бебето.
- Използвам многократни ежедневни превръзки.
- Купуваме носни кърпички и тоалетна хартия от рециклирана хартия (продават в ДМ) и обмислям старите платнени носни кърпички.
- Започнах да купувам дрехи основно от втора употреба. Никога преди не съм го правила, защото винаги са ми вменявали мисълта, че дрехите в тези магазини са извадени от кофа с боклук и че са само за хора с прекалено ниски доходи.
- Старая се да използвам градски транспорт вместо превоз с автомобил.
- Бъдещ проект: искам да започнем да използваме многократни кърпи за маса, но още не съм намерила подходящи готови; идеята ми е да купя плат, който да не е чист памук (защото няма почистване), от който да се ушият 100-ина малки кърпи са ежедневно ползване.
- Бъдещ проект: все още не събираме разделно отпадъците си, но бих искала да започнем.
Навиците са нещо ужасно. Или пък много хубаво, стига да ги управляваш правилно.
